Триумфалният марш на електрониката в автомобилостроенето стартира през далечната 1958 г. , а пионерът е вариодът - електронен елемент за защита от свръхнапрежение в машината за постоянен ток. Благодарение на електрониката съвременният автомобилен бранш е фундаментално различен. Експертите твърдят, че и за в бъдеще 90% от иновациите в автомобилостроенето ще се базират на електрически и електронни компоненти и на съответния софтуер.

След вариода и други полупроводникови елементи проправят пътя си към автомобила. Делът им заедно с обичайните компоненти като стартери, генератори, кабели и електроконсуматори възлиза на осем процента. С въвеждането на 12-волтовите бордови мрежи в средата на 60-те години, навлизат първите електронни мигащи датчици, които поддържат постоянна честота независимо от напрежението. За механиците всичко е видимо и се овладява лесно. Кондензаторните запалителни системи с високо напрежение, както и транзисторните са истинска екзотика за автосервиза.

Електронното впръскване

През 1967 г. всичко се променя с един замах, когато Фолксваген и Бош пускат на пазара първата изцяло електронна система за впръскване на гориво „D-Джетроник” в серийния автомобил Фолкваген 1600 (тип 3). По-строгите норми за изгорелите газове, които идват от Калифорния, подтикват към решителни действия, защото само чрез електронната регулираща техника могат да се постигнат желаните цели. Тя е възприета и от Даймлер-Бенц и БМВ. За структурирана диагностика с висока квота на успеваемост при откриване на дефектите може да се говори в много редки случаи. Появяват се първите програми за търсене на дефекти, отпечатани на хартия.

С овладяването на електрониката се наемат „специалисти”, които действат на принципа на опита и грешката. Диагностичните уреди се свеждат до универсалния мултицет. Почти нищо не се променя и след въвеждането на следващите поколения управляващи блокове и системи за електронно запалване. Раздвижване се появява чак след внедряването на регулираните трипътни катализатори през 1985 г. Отведнъж почти всички нови коли са оборудвани с тази комплексна техника, изискваща „пренастройка” и на самите производители, и на търговците, и на сервизите. Колебливо на пазара се появяват първите тестери. И тук пионер е Фолксваген, който през 1988 г. предлага на партньорите си апарат за четене на грешки.

Дълбочината на проверката все още е незначителна; повечето автомобили нямат интегрирана памет за грешки в управляващите блокове. Първите стъпки са направени също през 1988 г с първата Он-борд диагноза (OBD I), която прави наблюдение на компонентите, свързани с изгорелите газове. В повечето фирмени сервизи липсва ефективно действащ осцилоскоп, а липсват и специалисти. В този момент на преден план излизат Бош-сервизите, тъй като в Европа се вграждат най-вече системите Джетроник и Мотроник на Бош и ноу-хауто на щутгартската фирма изиграва решаваща роля. През 1988 година на пазара се появява първият диагностичен тестер КТС 300, познат под името „чука на Бош” от супер успешната серия, която е пазарен лидер вече 20 години.

Експлозия от функции

Ако първоначално на малкото управляващи блокове са поверени само определени функции, от средата на 90-те информационната вълна нахлу чрез серийно въведените системи за сигурност като ABS и еърбеците. За необходимата обмяна на информация и контрол на данните се инсталират системите с CAN-шини. Те изискват съвсем различно качество при опериране с вградената техника, което и днес, повече от десет години след масовото въвеждане, не е достигнато на практика. За подкрепа на автосервизите постоянно на пазара излизат нови поколения оф-борд тестери. Разнообразието от марки и модели и огромното количество непрекъснато обновяваща се информация налагат директна връзка с производителя. Ако някога за пълния ремонт на автомобила стигаше инструкция от 20-30 страници, днес обемът на информацията за даден модел възлиза на 200 000 (в повечето случаи виртуални) страници.

Опитът вече не е всичко

Поради новата архитектура и омрежаването на мехатронните компоненти в автомобила, както и разнообразието от модели и варианти, различията в софтуера налагат търсенето на нови пътища за локализиране на дефектите. Наред с емпиричната, както и базираната върху симптоми диагностика, откриването на дефекти, специфични за даден модел, ще добива все по-голямо значение. Тук на помощ на сервиза идва богатата гама диагностични тестери от Бош, както и всеобхватният сервизен софтуер ESI [tronic].